Парадоксът на Пекин: Невероятният успех на държавния капитализъм

Въпреки грандиозния икономически бум през последните десетилетия властта на правителството се базира върху контрол, намеса и цензура

08:11 | 01.10.19 г. 18

Бойчо Попов

Автор

Бойчо Попов

Създател

Бойчо Попов

Редактор

Снимка: Ройтерс

Последна актуализация:

12:09 | 14.09.22 г.

икономиката на Китай китайските технологични компании

напиши коментар

Специални проекти виж още

Още от Азия виж още

Коментари

Добави коментар

Sans importance
преди 4 години

Цялото население на Европейския съюз през тази година е под 515 милиона. Населението на Китай след опустошенията на 40-те години на миналия век е 550 млн. Първото население има права, заплати, колко да почива, кога и за колко. И ги имаше и през 1950-те. Второто население днес е над 1 милиард 400 милиона и все още до голяма степен безправно. Ако сте математически, а не икономически грамотни, какъв парадокс търсите?

отговор

redcretin
преди 4 години

Така ще е докато свършат робите :)

отговор

Вся власть Советам!
преди 4 години

Много се далече от истината. Предполагам и от каквото и да е образование.

отговор

dr.5rov
преди 4 години

А бе Митев, не разбра ли, че в живота не може без кризи. Така е в човешкия живот, така е и в обществения. Ако не е твоята грешка, ще е някоя друга грешка. Но ... по-добре да е твоята грешка, отколкото някоя друга. Твоята поне я знаем. Е поне ти я знаеш. Поздрави.

отговор

Иван Митев
преди 4 години

Съществената причина за стопанските проблеми на Китай е, че Китайската централна банка ползва неправилен модел за емитиране на Китайски ренминби юан. Тази банкова грешка създава щети и възнкива стопанска криза.Вариантите са:1. При запазване на банковата грешка: Китайската централна банка ползва неправилен модел за емитиране на Китайски ренминби юан е с нарастващи щети и проблеми в Китай.Китай е със съдба на жертва на грешката на Китайската централна банка.2. Устойчивият просперитет на държава е възможен, когато нейната централна банка осъществява правилно емитиране на пари.

отговор

Вся власть Советам!
преди 4 години

Еднопартийна система с държавна собственост на средствата за производство се нарича социализъм. Еднопартийна система с частна собственост на средствата за производство, работещи съгласувано с държавата се нарича фашизъм. Китайският политико-икономически модел е същият като германския на Хитлер, италиянския на Мусолини, испанския на Франко и португалския на Салазар. Всички те са постигнали бърз икономически напредък. Нито един от тях не оцеля. Вторите преминаха в демократична пазарна икономика по естествен път, след смъртта на диктаторите си. Специфичното за Китай беше регулярната подмяна на държавния ръководител. Преминаването към доживотен такъв рано или късно ще провали системата.

отговор

дядя Вова
преди 4 години

Ха така,зареди нова лента и дай още един откос :)И всичко с 2 грама разум трябва да се самосветне.Ако не, то е за космическото гробище на души, отнесени от вихъра (на пропагандата).

отговор

dr.5rov
преди 4 години

Добър опит за обяснение. Там има И почти "безплатна работна ръка". Но ако е така, как китайските комунисти са успели да постигнат тази симбиоза и как "безплатната работна ръка, практически робска" е мотивирана да постига върховите технологични резултати в редица области, цитирани в статията? А що се отнася до симбиозата, то изглежда китайците се опитват да използват тази симбиоза така, че да получат превъзходстово и надмощие в нея. Между впрочем, може би това ще стане норма в новия глобален свят. Какво ще да е глобалният свят, ако не вид симбиоза?

отговор

Стоян Петров
преди 4 години

Успокойте се, това е поредното азиатско "чудо". Всяка страна си има своята индустриална революция. Тя се състои в превръщането на селяните в граждани. Следващото поколение е вече урбанзирано и отказва да бъхти за жълти стотинки. На Китай тепърва му предстои японизация. PS Бях споменал, но ще се повторя, БВП на Китай не е много по-различен от нашия. По покупателна сила даже ги бием.

отговор